Много хора спорят за това, но място за спор няма. Техниката е еднаква, а в различните страни се изработват различни модели с различни по цвят и дебелина конци. Във всяка страна – в България, Русия, Англия и на други места, този занаят е характерен обикновено само за един район и в него работят по няколко жени, а дантелата носи името на съответния град в региона.

     Брюкселската дантела е пренесена в България в началото на 20 век. През септември 1910 година в Калофер Донка Шипкова открива дантелено училище, а в следващите години да плетат брюкселска дантела в него се обучават около 1800 жени, както от града, така и от региона. Днес калоферските майсторки се броят на пръсти, но местната управа и неправителствени организации постоянно полагат грижи да съхранят занаята. Всяка година на 15 август – Успение Богородично, когато Калофер чества и празника на града, се провежда известния празник на калоферската дантела. Майсторки от града и от страната демонстрират уменията си пред жителите и гостите на града. С тях най-често са малките им дъщери или внучки, те също показват уменията си плетат сложната и красива дантела.