Споделено
02/06/2011
     Няма да забравя една вечер в Несебър, всъщност беше около полунощ, когато една дребничка японка, танцьорка във вилно селище „Зора” близо до Слънчев бряг дойде при мен, на площада, където плетях, и дълго ме молеше да я науча да плете като мен. Нямаше никаква представа колко време и е необходимо, за да се научи. Хванах ръцете и в моите и направихме няколко движения заедно. Тогава разбра, че не е лесно, че не става бързо. Задоволи се с няколко снимки, купи си една великолепна яка и с въздишка си замина. Всъщност такива срещи имам много често, ежедневно. Най-голямо желание да се учат да плетат имат децата. Така преди много години научих единият ми син да плете, беше 9-годишен. Тогава идваше с мене в Несебър, а туристите наблюдаваха с интерес как малкото момче като истински вълшебник създава дантелена магия.
     Спомням си друг случай. Пак в Стария Несебър. „Нападнаха ме” седем португалки. Две от тях казаха, че могат да плетат, но малко. А едната хвана ръцете ми и ме заставяше да и помогна да се научи да плете. Тогава се наложи да заплета с четири ръце. Сложих по две совалки в ръцете и. Хванах ги в моите и ги задвижих, за да усети точно движението на китките и пръстите. Португалката си тръгна щастлива, че е усетила магията. Когато си тръгна, аз си помислих, че е много жалко, задето не успя да разгледа Стария Несебър, но тя беше изключително доволна.
     Друг път при мен дойде млада американка и ме помоли да и изплета обеци от сребърна сърма. Аз си представях много и интересни модели. Но за съжаление на човек не е дадено да може всичко. Аз не мога да нарисувам моделите сама. Затова много често мои приятели художници ми помагат. И сега стана така. Споделих с един художник, че трябва да изплета обеци, скицирах как трябва да изглеждат, какви орнаменти да имат. Той ги нарисува, направихме няколко промени, но станаха великолепни. Когато дойде да си ги вземе, американката не можеше да си намери място от радост. Обещах и, че друга жена няма да има такива. Но се оказа, че я излъгах. Моят приятел, художникът, поиска да изплета този модел обеци на жена му, която след дни имаше рожден ден. Как можех да му откажа?
     Много често хората, които ме гледат как работя, ми казват „Имаш златни ръце!” Оставам безмълвна, но много щастлива. Изпълнена с още по-голямо желание да продължавам да създавам дантелената магия.